А вчера.....вчера преоткривах нови светове....

След като един път си пробвал хапченцата, всеки следващ път когато предстои го направиш..при самата мисъл и изпадаш в еуфория..... факт...! Съществуването ти настоява че иска да отиде пак там........сред магическото, нежното, красивото и толкова различното.. наричат го the trip…. Нямах от този вид пътешествия сигурно повчете от месец- но всеки път като отиваме на това място...просто се случва..бях си казала че спирам за дълго тези неща...подяволите young, wild and free.. това ми е оправданието !

Вино и марихуана – сигурно една от най-въздействащите комбинаци с трева... тялото ти е неконтролируемо от мозъкта ти.. смях, викове, налудничави снимки. Помня че на влизане говорих с охраната...какво точно незнам... може и да съм го прегърнала.. като се замисля сигурно са свикнали, няма смисъл го мисля сега..

Сини, розови, бели а сега и зелени….с въпросителна..какво ли значеше това..е щях да разбера след около час. Екстазито го има във всякакви форми, цветове, с различни картинки...все едно си в candy shop.. но незнаеш предварително дали е ментов или шоколадов бонбона... поемаш към безизвестното... Винаги вземам първо половинка ... Вълните почват да те обливат почти веднага...Започват и прекъсват в продължение на около час ...Всяка вълна е по-силна от предшната и по-продължителна....Бум и ти няма нищо. А този пич на какво е подяволите – танцува точно до Dj, в тоталния транс е , със затворени очи и лутащ се в музиката..Вече пия 2ра водка.. излизаме пушим масе.. сега вече трябва да почне да ми действа...но уви...все още осъзнавам че всичко тепърва предстои.. Излязах само по потник, пак си говорих с охраната.... мисля че знаят че не ми е добре..

Мина час... почвам да си мисля че не са добри...ВСЕКИ ПЪТ ТАКА СТАВА..... чакаш и чакаш..точно се отчайваш че си дал парите си ей тей....вземаш останалото от бонбона и баам.....Моментално изпадаш в друго измерение.... Танцуваш но движенията ти стават все по плавни, а в повечето случаи не съвпадащи и с музиката...прехапваш устни, или правиш странни физиономии от които нито тогава,нито после имаш спомен...само болката по лицето ти на следващия ден ти напомня за това... Тези бяха различни и добри, нищо специално, но все пак едно приятно патуване.. Отивам при всеки който познавам, ухилена съм но някак отвеяно ухилена хмм...говоря им толкова много неща...утре надали ще помня и половината, е поне осъзнавам това ...но днес, сега в този момент, докато тече тази песен, аз мога да направя и да кажа всичко. Сякаш душата ми е памук и аз я усещам...искъм да кажа на всички колко ми е добре с тях ...а те...виждам че и те почват да се чувстват като мен....толкова е приятно да си говорим и споделяме какво става с нас.... колко еднакво и различно е едновременно всичко. Сигурно сме 200 човека, но за мен в този момент съм само аз и музиката..... отварям очи и виждам как всеки е попаднал в неговия свят....наслаждава му се и му се отдава..... Бамммммммм......и на следващото отваряне на очите ми знам...сега е пика....Всичко което докосна е нежно, уникално, приятно, и му се наслаждавам.. Отивам при най-добрата си приятелка, започвам да и обеснявам неща от живота...за това колко много е тя за мен...Подяволите наистина съм се омазала доста.. а музиката сякаш ми говори, за първи път чувам този трак, но и се чувоствам като част от него...наближава 5... Л иска да си ходим, аз вече имам получен смс за афтър.. тръгваме по пътя продължавам да съм неадекватна, още се радвам от допира до косата си, до дрехите, до нея ..продължавам говоря глупости....изпушваме си последния фас..... почти до С сме...ще пушим отново... Л решава да се пребере...аз имам прекалено енергия не мога да се пребера сега..продължавам сама...5и 30 сутринта е аз съм пред С .. влизам усещам вече мириса на трева.... знам че сега всичко продължава.... пушим 1, 2ра ...недакватно му говоря неща, а той не спира да ми се смее..край...Трябва да легна, зле ми е вече...отварям очи подяволите кога ме е сложил да легна ---fuck 10 и нещо е ...Ставай.....всичко е трудно, а главоболието допълнително ослунява всичко...Вървя по пътя към нас вече е 11... всичко беше миг ...обратно в реалността.