Отваряш очи и още докато го правиш усещаш, че е един от онези дни...

Не ти се става....под завивките е толкова приятно...това е един от онези дни

Вършиш ежедневните неща с необяснима тежест....В момента повече от всякога чувстваш че всичко е сиво...и стените са сиви, съзнанието ти е сиво, искаш да потънеш обратно в леглото ... това е един от онези дни! Достигайки леглото обгръщаш възглавницата като удавник пояс......крайната точка за която си мечтал през всяка една минута от Онези дни..  Но дори и там , приключил със сивото си ежедневие в един от онези дни...... все още ти е мрачно..тежестта все още я има. Спасение намираш в мислите че утре няма да е Един от онези дни .... Затваряш очи...Наближава полунощ...Надеждата  нараства с  края на един от Онези дни... настъпва утрото...едно Усмихнато утро!