Свободата нещо което притежаваме до определена възраст ли е ? Или всъщност никога не я притежаваме.... Въобще ако можеше да е нечие притежание, пак свобода ли щеше да се нарича ?!? Кой е създал тези норми при които на определена възраст трябва да вземаме кажи речи съдбоностни решения за в бъдеще...Как ще сме обедени че те са правилните.... ще бъдем ли щастливи след тях....ще бъдем ли свободни?

Съдбата на хората е свързана с вземането на решения постоянно.. и сякаш забулени в мисли за избора ни, ние си слагаме окови за това което наистина душата ни иска... 
В допълнение, че и в държавата която живеем, сякаш единствения ред който така упорито се спазва е този точно в определен момент да се очаква да вземаме важни решения...а понякога някой да ги взема вместо нас... остава ни само да крещим в себе си ....

Детството ни, а после и целия на живот преминава в различни институции с техните различни правила..Нима свободата е до определена възраст, и след тази възраст вече си част от системата и институциите те контролират .... :X
Детски градини, училище, университет, работа... и докато сме примигнали живота ни е преминал, с очакваните и изградени норми...с взетите решения в очаквания от обществото момент...
Колко е тъжно да сме оковани от оковите които сами сме си създали.......а на мен просто ми се живее....! 

дава свободата
вътрешното усещане,вътрешната радост и удовлетвореност въпреки обстоятелствата
в началото го изпитвах осезаемо
после стана по-трудно
но е възможно
иначе човек се лута
без Бога не може да се усети свободата
може за кратко само

свободата....замисляла ли си се, какво би било да се родиш сам сама сред природата - без семейство, общество и държава над теб? това е интересна и много пространна тема за разискване. свободата в днешното общество е илюзорна - то и в миналото - също, не знам дали повече или по-малко. за всекиго е различно. За мен - Бог е вътре в нас, Бог е в природата. Истината да те направи свободен, добре. Ако свободата е усещане за пълнота и удовлетвореност, и спокойствие - да - за вярващ човек - може да се каже, че това е отговора. "блажени са вярващите - тяхно е царството небесно" :) а в небесата има много простор, но и пустота. всеки избира и разбира за себе си, за добро или за лошо. макар че влияе и на другите. станаха малко дълги съжденията ми и им слагам край. поздрави

всеки достига до етап, в който осъзнава, че решенията му имат последствия, и вероятно си задава логичните въпроси - това правилно ли е, кое е правилно, всъщност, и за кого? душите ни наистина сякаш имат окови - може би, всекиму различни. не е само от определена възраст-просто от опр. възраст започваш да водиш по-съзнателен живот и да осъзнаваш какво се случва, твоето място в цялата схема и т.н. не са институциите-животът е. дори не е само човешкото общество, което -в днешно време, до голяма степен, работи на изродени принципи - в сравнение с природните. съдбоносно може да е дори най-малкото твое решение -хаха. това до си купиш кола в един момент, а не в друг или пък изобщо да не си я купиш. за щастието - нямам отговор.може би е в малките неща. може би не е. институциите те подготвят за сблъсъка с обществото, с цивилизования свят. най-основното дори мисля че е че се социализираш хаха.

понякога се чудя...дали света в който живеем реално е цивилизован.. по-скоро е консуматорски и създал едно изцяло искащо все повече и повече консуматорнсско общество

това не го прави нецевилизован. дори, понякога, това е важна част от цивилизования свят - консуматорството хаха. прототип е римската империя, както и всяка една империя де - може да вземеш и китайската за пример. а цивилизованост идва от цивилизация, нали. общо взето, това е култура на града, а градът неминуемо ражда консуматорство :)