Прости ми, че ме наранява, че не мога да те докосна когато поискам.

А докато вървим просто искам да прокарам ръката си до твоята.

Прости ми, че ме наранява, че все още искаш да я впечатлиш .

Действаш и в образа ти е как тя ще отсъди всичко сторено от теб.

Прости ми, че ме наранява, че мислите ти са все още нейни.                  

Преди време бил избрал си по-доброто за теб.

Прости ми, че ме наранява, че е достатъчно да съм ти приятелка.

Когато това е единственото което не мога повече да бъда за теб.

Прости ми, че ме наранява, че наблягаш на недостатъците ми.             

С теб, аз се чувствам такава каквото искам да бъда в съзнанието си.

Прости ми, че ме наранява, че не мога да сложа главата си в скута ти,  когато съзерцавам небето.

А в тези моменти аз мисля само за теб и се усмихвам.

Прости ми, че ме нараняват очите ти.

Всеки път когато ги погледна ми се иска да видя в тях копнеж за мен.

Прости ми, че ме наранява когато си мил с мен.

Защото надеждата, че ме желаеш по начина по който  аз теб се увеличава 
Прости ми, че ме наранява, че във всеки друг търся теб.
Държа се гадно с тях и ги наранявам така както ти мен.

Прости ми, че ме нараняваш.

Аз тръгвам за пореден път от теб с надеждата този път да е последен.

Прости ми, че не съм за теб, това което искаш.

Прости ми, че ме наранява, че не ме възприемаш така както аз искам от теб.

Прости на детето в мен, което все още гледа в твоите очи с очакване на нещо, което ти няма как да изпиташ към мен. Прости ми ..., че ме нараняваш