Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.01.2013 18:53 - ..мозъка ми е загубил, но душата ми е победител
Автор: lina90 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1489 Коментари: 4 Гласове:
3

Последна промяна: 14.01.2013 00:01



Началото на Райима глава която започва с предствянето на 3 вида хора според това кога поглеждат небето. На кратко: Хората се делят на 3 вида :
- тези които много рядко поглеждат към небето, и то когато има залез или изгрев. Или някой им каже, че облаците са прекрасни. Това са хората които винаги бързат. При тях времето е ценно. Живеят различна скорост от другите. Те обикновено нито са в групата на щастливите, нито в групата на нещастните, защото няма да мислят за това. Те са заети с опитите си да пренареждат живота си. 
- тези, които поглеждат често небето - това са хората, които боравят със времето. Скоростта, с която протича то при тях, зависи от значението на онова, към което са се насочили. Преобладаващото са щастливи.
- тези които са втренчват в небето. Потъват в него и могат да го гледат часове. Тези хора се взират във времето, то често им се губи, голяма част от тях закъсняват, мното подраняват или правят нещата с време, което усещат, а не което е обозначено. Те долавят, че то е невидимият пулс на света, съзнават неговата многоликост. Те знаят, че светът съвместява различни честоти на време. Някои от тях го разбират, а друге не съвсем, но това няма значение за тях. 
Те просто обичат да гледат небето 

Тези думи много ме замислиха за мен самата. Както според мен всеки който го прочете ще се намери в един от тези 3 типажа и ще се зачуди колко наистина е вярно. А някои ще си кажат глупости  - не съм нито един от тези, как ей така може да се определи...и бля бля. Да но аз се запитах! И започнах да си отговарям връщайки спомени в съзнанието си от детствотто  , от тинейджарството ми и сега...

Като малка винаги падах  и бях в рани...баща ми казваше, че като бягам само гледам в небето и никога не гледам къде стъпвам... Така и беше, все едно не се интересувах къде стъпвам  просто нещо в небето беше толкова привлекателно.. В тинейджарските си години, може би заради съветите на татко да си гледам в краката, а може и защото преминавах в нормалните за тези години свръх-емоционални преживявание, вървях с наведена глава направо към земята..и небето не ми беше интерестно.

Днес аз имах разговор с един приятел . По скоро подскачане на теми от футбол до световни манипулации, човечеството, живота- винаги с него така се получава след като пушим чадел заедно. Накрая той ми каза: твоя мозък е по-силен, но моят е победителят . Прибирах се и си припомнях думите, в същото време осъзнах че през цялото време, вървя и гледам право напред. Не се движех гледайки земята нито небето, аз гледах право напред ...в бъдещето...и тогава осъзнах , да може би нямам печелившия мозък, но може би душата ми ще е победител.



Тагове:   мисли,   съдба,   живот,   живота,   размисли,   света,   рай,


Гласувай:
3



1. absurdin - този текст е много хубав! може би ти ...
17.06.2013 21:07
този текст е много хубав! може би ти трябва тогава - някой с печеливш мозък? хаха
цитирай
2. lina90 - :)
18.06.2013 22:31
за съжеление или не в битката mind vs heart минаги надделява heart при мен :)
цитирай
3. absurdin - "твоят мозък е по-силен, но ...
25.06.2013 03:29
"твоят мозък е по-силен, но моят е победителят" - няма много логика хаха
цитирай
4. lina90 - има ...
02.07.2013 11:57
победител е практичния мозък, той успява да действа правилно в ситуацията в която аз бих действала да речем принципно и твърдоглаво, но вярвайки че това е правилното..... а под правилно за него разбирай така, че самият той да не пострада и да излезе чист от ситуацията без излишни главоболия
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lina90
Категория: Лични дневници
Прочетен: 68509
Постинги: 36
Коментари: 32
Гласове: 28
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031