Още преди да настъпи тази година усещах че ще има нещо специално и различно в нея. Сещате ли се? -  все едно сте вървели по един път безкрайно много време. Вървели сте и не сте си задавали ясна посока, ясна цел, без амбиция. Просто така безцелно по течението...и идва момента където се появява нещо или се случва събитие след което се замисляте ..”ами сега на къде”?... трябват ли промени.., докога е приятно да си сред облаците на фалшивото, кога е времето да приемеш реалността? Да си създадеш желаната реалност от теб??? Да се бориш за това което преди само е било сянка в мислите ти сред заблудата от създадени фалшиви емоции съпроводени с измислени нови герои. Време ли е да порастнеш? Да се промениш? Да се бориш? Да градиш? И толкова мисли се блъскат в главата ми...  

Беше почти 7 вечерта с моята приятелка И. седяхме в колата и в един от градските паркове на града ни. И. е от хората с които съм преживявала най-големите си емоции, странни ситуации, безспоменни случки и истории които не бих разказвала и на внуците си...честно казано с нея най-малко очаквах да проведа този разговор... Всичко започна от това че и 2те бяхме в ненастроение от това как бяхме преживели празнуването на Новата си година... как бяхме прекалили и как сами  чувствах ме, че искаме да завием по друг път различен  от този който следвахме или по-скоро монотонно изпадахме в него отново и отново... Разговора с нея беше толкова непринуден, сякаш и 2те ни мъчеха еднакви неща, притехнявахме се , негодувахме, бяхме разочоровани от самите себи си ...  желаехме да сме различни хора, да имаме  ясни цели и желания. Притеснявахме се да не станем като хората с които попадахме на разни партита, страхуваме се вече да не сме като тях, толкова ни беше страх от това, очите взрени една в друга толкова силно го издаваха...

Музиката винаги е била до мен. Сега пак е с мен. Чувам я там от слушалките в ушите ми ... какъв ще е следващия ден.. доколко съм силна да се справя, до колко съм решена да съм по целеустремена, по-борбена, по-себе си, това само времето ще покаже. Часовника продължава да отмерва минутите на 2013, а аз просто продължавам да слушам Еминем... песен след песен, история след история... кога ще успея да напиша моята история...тази която ще съм горда да разкажа на внуците си ...

 

 

много точно и искрено. само този еминем разваля целия текст хаха

може да са истински и правдиви, обаче чак най-искрените? дай пример. може и на лични. ако искаш, мога да ти пратя един друг изпълнител, който слушах преди време (сега не слушам такава музика). с еминем нещо не се харесвали, доколкото знам хаха