Нали знаете безумно глупави шеги, а в духа ви и ума ви буря......въпроси все повече и повече, в главата ви се бият мислите ви като рицари. Бели и черни сега са като шахматни фигури.....а хората побеждават и с пешки нали?

Пълни безмислици са в главата ми в момента. Точно май се чувствам изхабена, използвана или пак си внушавам и за всичко си има логично и поне малко смислено обяснение. Сещам се част от песен на еминем ....  i just hide behind the tears of a clown

Вече си мисля че съм загубила чувството си за реалност...Не съм сигурна в хората около себе си.., какво искат точно от мен, дали наистина ме харесват, дали просто ме използват...дали когато ми кажат нещо мило то е реално... Днес най-добрата ми приятелка се раздели с приятеля си, а аз само пусках тъпи базици.. и да разсмях я... но дали не трябваше просто да остана и да я изслушам спокойно...въпреки че бях доста креативна с шегите си ... Може би щеше да е по-правилно един път да бъда повече приятелка отколкото  клоун..пхххх

Всъщоност завиждам и, че е изппитвала толкова, голяма и силна любов ... но и в същото време се радвам, че за момента не съм я изпитвала...оценявам всеки миг на свобода на решенията си, но и в същото време понякога ми липсва усещането да трябва да се съобразя с някой..че някой мен ме чака.....пх

Понякога съм лудо влюбена в живота си....... Друг път се чудя дали има смисъл всичко....а може би това е просто някаква депресия заради края на годината ...а то каква година....промени, промени и пак промени.

А сега и това момче и всичките проблеми около него...и А. дали наистина ми е приятел или ме е изпозвал..А на нея дали бях полезна или и навредих повече...Дали най-сетне ще се получат нещата около нова година....организацията явно не ми е силна страна...мамка му ! Май единственото което умея е да се забървкав м в каши, повечето от които сама създавам... Мамка му ......а как ми се иска да не ги мисля тези неща......и да съм усмихнатото, неглиже момиче от златните ученически години........а вие колко много ми липсвате..пх