Да допуснеш някой да ти е добър приятел означава да му разгърнеш един свят от свои слабости – звучи малко страшно нали ??? Рискуваш прояви ли ,по някаква причина лоши намерелия към теб, да те нарани безумно пъти повече от останалите човешки същества. Защото ти е най-добрия приятел … и е бил там където никой друг не си допускал. Но да допуснеш хора-с нрав на лисици.., звучи още по стряскащо.. Сякаш и самият техен страх, заразява и теб. Така кучетата изместили лисиците. Не са толкова диви, лесно се приспособяват и са верни приятели. Кой може да ти гарантира това за лисицата!?!Тя може лесно да се стресне и да предпочете да странства…пред това да е до теб в труден момент. „За мен не се безпокойте сеньори! – намеси се девойката. Нали не съм госпожица. Аз съм просто циганско момиче, привикнало на странствания и скитания! Където минете вие мъжете там ще мина и аз, хитаната – танцувачка!“ Авантюристи, Емилио Салгари