Представете си един пъзел. Вие сте този пъзел. За мен всеки човек е сбъркано, понякога с липсващи части, понякога с точните, понякога красив, грозен и тн...,абе пъзел. Всеки  от вас има много части. Аз се опитвам да сглобявам този пъзел . Сглобявам с времето вашите парченца. Опитвайки се да ви опозная. За повечето хора, които познавам имам изградено мнение. За повечето е положително. Не знам дали съм наивница или просто познавам чудесни личности. Ще ми се да вярвам, че просто имам късмет. Предполага се, че с течение на времето, сещате се дълги познанства от години и години..., ние сме опознали някой детайлно. Аз лично се чувствам така с някои от моите приятели.  Предполагам и те са така към мен. Предполагам и вие сте така към някой.

Съществуват обаче изключения. Има хора които въпреки дългите години познанство и приятелство, някак си намират начин винаги да ви изненадат с нещо. Да преоткриете нещо в тях . Да научите нещо ново от тях. Въобще някаква черта, реакция, мисъл, усещане тяхно винаги да ви изненада. Да са ви интересни. Те са онези човеци.. Наричам ги  изключения.

Моето изключение е чудесна личност. Даже не знае напълно потенциала си. Но аз го виждам.  Чудя се на страховете които изпитва. Понякога се чудя на несигурността която носи.   ... има нещо очарователно и в това.  Е нали е изключение...моето изключение.